Възможностите за развитие на земеделския сектор и селските райони бяха представени на бизнес форум „Фермата“ в Плевен. Производители и търговци, финансови специалисти и експерти от държавната администрация дискутираха успешни практики в българското земеделие и програми за финансиране на сектора. По време на форума бяха разгледани предизвикателствата пред биоземеделието и новия програмен период 2014-2020 г.

Анализ на състоянието и тенденциите в биоземеделието в България направи Пепо Петров, изпълнителен директор на Фондация за околна среда и биоземеделие. Представеният от него анализ показва, че растежът в биосектора от 2006 г. до 2012 г. е почти десетократен. Към 2013 година 2000 са биооператорите, които се занимават с биологично производство. Основна част от биопроизводителите развиват своята дейност в Южна България, като постепенно нараства делът им и в северната част на страната.

По области на дейност, най-голям процент от биооператорите са съсредоточени в производството, а процентът на занимаващите се със събиране, преработка и търговия е нисък. „Все още липсва достатъчно развито преработвателно звено и секторът е ориентиран към износ на биосуровини, което не позволява добавената стойност от преработването на произведената продукция да остава при местните оператори“, коментира Пепо Петров. Според него е необходим регионален подход и съдействие от местните власти и общности за затваряне на цикъла на биопроизводство, преработване и пласмент на основата на сдружения и партньорство.

Биопроизводителите отглеждат традиционни за страната култури и финансират производството основно със собствени средства. Те могат да кандидатстват и за финансови средства по новия програмен период 2014-2020. „В новия програмен период се предвижда подпомагането за биологично земеделие да бъде в отделна мярка, но на този етап е част от подпомагането по мярка 214 – „Агроекология“, обобщи Пепо Петров.

По време на бизнес форума дългогодишния си опит като биоземеделец и зърнопроизводител сподели Албена Симеонова, член на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и създател на Българска асоциация Биопродукти (БАБ). Според нея бъдещето на малкия производител е в биологичното производство и то във всички традиционни за България браншове. Като основен проблем в сектора тя посочи недостатъчните количества продукция, която могат да предложат биопроизводителите. „Затова трябва да бъде осъзната необходимостта от коопериране“, съветва Албена Симеонова.

Недостатъците на оперативните програми и несъвършенствата на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС сподели Красимир Кумчев, управител на Агропродукт груп ООД. „ОСП не е ефективна и не стимулира развитието на селскостопанския сектор“, коментира той. Красимир Кумчев допълни, че субсидиите по Програма за развитие на селските райони не са достатъчни за подпомагане на производителите на плодове и дори възползвайки се от европейските програми, един фермер трябва да има достатъчно високи собствени ресурси, за да може да бъде в крак с модерните технологии.

Преглед на новия програмен период 2014-2020 направи Петър Павлов, държавен експерт в отдел „Директни плащания и пазарна подкрепа”, Министерство на земеделието и храните. Той запозна участниците в бизнес форум „Фермата“ с възможностите за земеделски субсидии и условията за кандидатстване. Възможности за финансиране и подкрепа за развитие на собствен бизнес в земеделския сектор представи и Владимир Георгиев, регионален мениджър в Банка ДСК.

Бизнес форум „Фермата“ беше организиран от списание ENTERPRISE с подкрепа на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и Национален съюз на градинарите в България.
Официален спонсор на събитието: Банка ДСК.

Медийни партньори на форума: списание „Агрозона” http://agrozona.bg/ www.fermer.bg www.tractor.bg www.selo.bg www.bager.bg

Възможностите за развитие на земеделския сектор и селските райони бяха представени на бизнес форум „Фермата“ в Плевен. Производители и търговци, финансови специалисти и експерти от държавната администрация дискутираха успешни практики в българското земеделие и програми за финансиране на сектора. По време на форума бяха разгледани предизвикателствата пред биоземеделието и новия програмен период 2014-2020 г.

Анализ на състоянието и тенденциите в биоземеделието в България направи Пепо Петров, изпълнителен директор на Фондация за околна среда и биоземеделие. Представеният от него анализ показва, че растежът в биосектора от 2006 г. до 2012 г. е почти десетократен. Към 2013 година 2000 са биооператорите, които се занимават с биологично производство. Основна част от биопроизводителите развиват своята дейност в Южна България, като постепенно нараства делът им и в северната част на страната.

По области на дейност, най-голям процент от биооператорите са съсредоточени в производството, а процентът на занимаващите се със събиране, преработка и търговия е нисък. „Все още липсва достатъчно развито преработвателно звено и секторът е ориентиран към износ на биосуровини, което не позволява добавената стойност от преработването на произведената продукция да остава при местните оператори“, коментира Пепо Петров. Според него е необходим регионален подход и съдействие от местните власти и общности за затваряне на цикъла на биопроизводство, преработване и пласмент на основата на сдружения и партньорство.

Биопроизводителите отглеждат традиционни за страната култури и финансират производството основно със собствени средства. Те могат да кандидатстват и за финансови средства по новия програмен период 2014-2020. „В новия програмен период се предвижда подпомагането за биологично земеделие да бъде в отделна мярка, но на този етап е част от подпомагането по мярка 214 – „Агроекология“, обобщи Пепо Петров.

По време на бизнес форума дългогодишния си опит като биоземеделец и зърнопроизводител сподели Албена Симеонова, член на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и създател на Българска асоциация Биопродукти (БАБ). Според нея бъдещето на малкия производител е в биологичното производство и то във всички традиционни за България браншове. Като основен проблем в сектора тя посочи недостатъчните количества продукция, която могат да предложат биопроизводителите. „Затова трябва да бъде осъзната необходимостта от коопериране“, съветва Албена Симеонова.

Недостатъците на оперативните програми и несъвършенствата на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС сподели Красимир Кумчев, управител на Агропродукт груп ООД. „ОСП не е ефективна и не стимулира развитието на селскостопанския сектор“, коментира той. Красимир Кумчев допълни, че субсидиите по Програма за развитие на селските райони не са достатъчни за подпомагане на производителите на плодове и дори възползвайки се от европейските програми, един фермер трябва да има достатъчно високи собствени ресурси, за да може да бъде в крак с модерните технологии.

Преглед на новия програмен период 2014-2020 направи Петър Павлов, държавен експерт в отдел „Директни плащания и пазарна подкрепа”, Министерство на земеделието и храните. Той запозна участниците в бизнес форум „Фермата“ с възможностите за земеделски субсидии и условията за кандидатстване. Възможности за финансиране и подкрепа за развитие на собствен бизнес в земеделския сектор представи и Владимир Георгиев, регионален мениджър в Банка ДСК.

Бизнес форум „Фермата“ беше организиран от списание ENTERPRISE с подкрепа на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и Национален съюз на градинарите в България.
Официален спонсор на събитието: Банка ДСК.

Медийни партньори на форума: списание „Агрозона” http://agrozona.bg/ www.fermer.bg www.tractor.bg www.selo.bg www.bager.bg