Списание ENTERPRISE

През периода 2006 г.- 2008 г., преди кризата да заличи тенденцията на силен напредък на българската икономика, България започва да сменя своя миграционен профил – от страна износител на емигранти към страна на транзит и имиграция, се посочва в Националната стратегия по миграция и интеграция. „Само ако погледнем ситуацията преди 2-3 години, разликата между внесени и изнесени работници беше спаднала до под 1000 души в полза на българските емигранти, което е една впечатляваща цифра. Когато се задълбочи кризата, разликата надхвърли 20-30 хил. За да се обърне този баланс, по-малко българи трябва да търсят работа навън“, коментира доц. д-р Анна Кръстева, преподавател в Катедра „Политически науки“ на Нов български университет и директор на Центъра за европейски бежански, миграционни етнически изследвания (CERMES).

„Имигрантите идват у нас, за да ни вземат работните места и да изцедят социалната ни система“. Това опасение, характерно за гражданите на богатите и далеч по-атрактивни западни икономики, се прокрадва и у българите, особено след икономическия бум на страната през периода 2005-2008 г. Всъщност, картината е съвсем различна: дори и в страни като САЩ чужденците представляват по-скоро силен мотор за развитие на икономиката, отколкото заплаха за работата или сигурността на местните граждани. Според изследване на Fiscal Policy Institute, имигранти държат 18% от малкия бизнес в Америка и само през 2010 г. са дали работа на 4.7 млн. души. Собственост на чужденци са 37% от ресторантите, 49% от по-малките магазини, 20% от ИТ компаниите, като и повечето таксита и бензиностанции.

Миграционният профил у нас е много различен и в него европейското измерение изобщо не е определящо. След промените се очертават две измерения на този профил – в едното спадат хората, които вече са дошли в България, за да учат, и са готови да упражняват професията си, или пък да започнат свой бизнес. Своя икономическа дейност у нас започнаха немалко лекари, инженери, финансисти, завършили висшето си образование в България. Вторият поток пък е от хора, които идват в страната специално, за да развиват бизнес. И в двата случая обаче, една е ключовата дума: бизнес.

Дребните предприемачи, дошли от чужбина, за да се установят и да развият собствен бизнес в България, успяват. Това показва темата на актуалния брой на списание ENTERPRISE. В няколко статии ще откриете както статистика и наблюдения на експерти по темата, така и интересните истории на трима души, видели възможност в страната ни през 1982-а, 1991-а и 2010 година – три абсурдно изглеждащи за стартиране на устойчив бизнес периода в най-новата история. Трима души, идващи от три различни континента. Всеки от тях без никаква връзки, без собственост, без контакти, без дори да познава реалностите и историята на страната, но и без предразсъдъци, което май е най-важно. В неведение, че „тук само връзкарите успяват“, те са опитали и са спечелили. Успели са да се превърнат в най-яркото доказателството, че не липсата на чичо депутат и дядо полковник, а липсата на желание и умение са най-голямата причина да бъдем бедни.

Новият брой на списание ENTERPRISE ще бъде на пазара от 15 ноември във веригите на Лукойл и ОМВ, а ден по-късно и по РЕПовете в София.

Списание ENTERPRISE

През периода 2006 г.- 2008 г., преди кризата да заличи тенденцията на силен напредък на българската икономика, България започва да сменя своя миграционен профил – от страна износител на емигранти към страна на транзит и имиграция, се посочва в Националната стратегия по миграция и интеграция. „Само ако погледнем ситуацията преди 2-3 години, разликата между внесени и изнесени работници беше спаднала до под 1000 души в полза на българските емигранти, което е една впечатляваща цифра. Когато се задълбочи кризата, разликата надхвърли 20-30 хил. За да се обърне този баланс, по-малко българи трябва да търсят работа навън“, коментира доц. д-р Анна Кръстева, преподавател в Катедра „Политически науки“ на Нов български университет и директор на Центъра за европейски бежански, миграционни етнически изследвания (CERMES).

„Имигрантите идват у нас, за да ни вземат работните места и да изцедят социалната ни система“. Това опасение, характерно за гражданите на богатите и далеч по-атрактивни западни икономики, се прокрадва и у българите, особено след икономическия бум на страната през периода 2005-2008 г. Всъщност, картината е съвсем различна: дори и в страни като САЩ чужденците представляват по-скоро силен мотор за развитие на икономиката, отколкото заплаха за работата или сигурността на местните граждани. Според изследване на Fiscal Policy Institute, имигранти държат 18% от малкия бизнес в Америка и само през 2010 г. са дали работа на 4.7 млн. души. Собственост на чужденци са 37% от ресторантите, 49% от по-малките магазини, 20% от ИТ компаниите, като и повечето таксита и бензиностанции.

Миграционният профил у нас е много различен и в него европейското измерение изобщо не е определящо. След промените се очертават две измерения на този профил – в едното спадат хората, които вече са дошли в България, за да учат, и са готови да упражняват професията си, или пък да започнат свой бизнес. Своя икономическа дейност у нас започнаха немалко лекари, инженери, финансисти, завършили висшето си образование в България. Вторият поток пък е от хора, които идват в страната специално, за да развиват бизнес. И в двата случая обаче, една е ключовата дума: бизнес.

Дребните предприемачи, дошли от чужбина, за да се установят и да развият собствен бизнес в България, успяват. Това показва темата на актуалния брой на списание ENTERPRISE. В няколко статии ще откриете както статистика и наблюдения на експерти по темата, така и интересните истории на трима души, видели възможност в страната ни през 1982-а, 1991-а и 2010 година – три абсурдно изглеждащи за стартиране на устойчив бизнес периода в най-новата история. Трима души, идващи от три различни континента. Всеки от тях без никаква връзки, без собственост, без контакти, без дори да познава реалностите и историята на страната, но и без предразсъдъци, което май е най-важно. В неведение, че „тук само връзкарите успяват“, те са опитали и са спечелили. Успели са да се превърнат в най-яркото доказателството, че не липсата на чичо депутат и дядо полковник, а липсата на желание и умение са най-голямата причина да бъдем бедни.

Новият брой на списание ENTERPRISE ще бъде на пазара от 15 ноември във веригите на Лукойл и ОМВ, а ден по-късно и по РЕПовете в София.