В Румъния официално почитат мястото, където е изработен „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон

13 юни (понеделник) 2016 г., музей „Първо румънско училище” в църквата „Свети Николай” – гр. Брашов, Румъния

По инициатива на посолството на Република България в Румъния и в сътрудничество с Румънската православна църква на 13 юни (понеделник), ще бъде поставена паметна плоча на „Рибния буквар” в гр. Брашов, Румъния.
Паметната плоча ще бъде открита в музея „Първо румънско училище” в църквата „Свети Николай”, квартал Шкеи в гр. Брашов, където е отпечатан „Буквар с различни поучения“ – „Рибният буквар” от д-р Петър Берон, и където се намира автентичната, напълно запазена печатна преса, с която е бил изработен учебникът. В музея са запазени и оловните клишета, с които е отпечатан букварът.
Проектът за паметната плоча е финансиран по Комуникационната стратегия на Република България за ЕС и е стъпка за популяризиране на българското културно наследство и постижения извън територията на България.
На церемонията ще присъстват представители на българската общност в Румъния, министерството на културата на Румъния, местните власти на гр. Брашов и окръга.
За повече информация: Явор Стоянов, Съветник в Посолството на Република България в Румъния, e-mail: iavor.stoyanov@mfa.bg

За „Рибния буквар”
През 1823 г. в Брашов пристига Петър Берон. Тук той става частен учител на децата на друг българин – търговеца Антон Иванов (Йованович) от Сливен. Запознава се с Антон Пан – българинa, написал румънския химн. По това време А. Пан е главен учител в Първото румънско училище открито в двора на брашовската църква „Св. Николай“. Именно на печатната преса на училището през 1824 г. се отпечатва и „Буквар с различни поучения, собрани от Петра х. Беровича за болгарските училища”, станал известен като Рибния буквар.
“Рибният буквар” на д-р Петър Берон е една от най-забележителните книги на Българското възраждане. Тя е и първата учебна книга у нас, пред¬назначена за “широка употреба и обща полза” и една от мал¬кото, оставили дълбоки следи в духовния живот на българ¬ския народ. Тази скромна по обем книжка (само 140 страници, малък формат) е изиграла голяма роля за изграждане на новото свет¬ско българско училище, допринесла е за разпространение на просветата сред българите, съдействала е за оформяне на но¬вобългарския книжовен език. Поради това, че на последния лист от илюстрациите към книгата са изобразени делфин и кит, букварът става популярен още през Възраждането като “Рибен буквар”. Той е най-разпространената и най-четена българска кни¬га по онова време – за 40 години е преиздаван пет пъти.