Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“

Съюзът на българските музикални и танцови дейци (СБМТД) отличи Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев” с Кристални лири за приноса му в развитието на българския музикален и танцов фолклор на официална церемония на 1 ноември. Кристалната лира за музикален фолклор бе присъдена за музикалния концерт “Екипът” с автори и диригенти Георги Андреев, главен диригент на Ансамбъла и диригент на оркестъра, и Георги Генов, диригент на хора, както и за тържествения концерт “Българското”, който се състоя по случай 60-тата годишнина на Ансамбъла. А Кристалната лира в областта на танцовия фолклор бе връчена за хореографията на “Българи от старо време” (ко-продукция с Музикалния театър), както и за хореографията на тържествения концерт “Българското” на главния хореограф Ивайло Иванов. Тези отличителни награди са една висока оценка както за цялостната работа на Ансамбъла през 2011 г., така и за конкретните творци – композитори, диригенти, хореограф, а и за целия състав на Ансамбъл „Филип Кутев”.

Наградата Кристална лира се присъжда ежегодно – тази година за 15-ти път, за ярки върховни постижения в различни музикални области от Съюзът на българските музикални и танцови дейци, Дирекция „Музика и танц“ на Министерството на културата и Класик ФМ радио.

Тази година Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев” беше отличен и с друга престижна награда. На официалното откриване на 39-тия Международния фолклорен фестивал в Бургас на 22.08.2011 г., Ансамбъл „Филип Кутев“ беше награден с „Нестинарка“. Наградата се присъжда за изключителен принос в развитието на българския песенен и танцов фолклор.

Националният фолклорен ансамбъл “Филип Кутев” е създаден през 1951 г. като въплъщение на идеята на знаменития композитор Филип Кутев (1903 – 1982) – една емблематична за българската музикална култура личност, за въвеждане на българската фолклорна традиция в семейството на сценичните жанрове. Неговата естетическа цел е била запазването на стилистиката на българския селски фолклор в сценичните композиции и песни чрез национални инструменти, традиционно вокално звукоизвличане, старинни костюми и танци. Изключително богатия и разнообразен по диалекти – говорни, музикални, танцувално-пластични, на типове звукоизвличане, на костюми, български фолклор се превръща в източник за създаването на много и различни концертни и театрално-сценични програми, в които всеки българин разпознава нещо свое – нещо от родния си край.