Георги Андреев, композитор, главен диригент и диригент на оркестъра на Ансамбъл “Филип Кутев”, и Радостина Йовкова,солистка в Ансамбъла, получиха наградата в категорията „Фолклор“. Красивата статуетка във формата на лъжица еголямо признание за творците, подкрепящи и работещи за запазването на националните традиции.

През цялата 2011 г. Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев” празнува своята 60-годишнина по повод на която е предвидена богата програма от събития, които включват концерти, участие във фестивали и много спектакли.

Националният фолклорен ансамбъл “Филип Кутев” е създаден през 1951 г. като въплъщение на идеята на знаменития композитор Филип Кутев (1903 – 1982) – една емблематична за българската музикална култура личност, за въвеждане на българската фолклорна традиция в семейството на сценичните жанрове. Неговата естетическа цел е била запазването на формата и стилистиката на българския селски фолклор в сценичните композиции и песни чрез национални инструменти, традиционно вокално звукоизвличане, старинни костюми и танци. Изключително богатия и разнообразен по диалекти – говорни, музикални, танцувално-пластични, на типове звукоизвличане, на костюми, български фолклор се превръща в източник за създаването на много и различни концертни и театрално-сценични програми, в които всеки българин разпознава нещо свое – нещо от родния си край.

Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“

Съюзът на българските музикални и танцови дейци (СБМТД) отличи Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев” с Кристални лири за приноса му в развитието на българския музикален и танцов фолклор на официална церемония на 1 ноември. Кристалната лира за музикален фолклор бе присъдена за музикалния концерт “Екипът” с автори и диригенти Георги Андреев, главен диригент на Ансамбъла и диригент на оркестъра, и Георги Генов, диригент на хора, както и за тържествения концерт “Българското”, който се състоя по случай 60-тата годишнина на Ансамбъла. А Кристалната лира в областта на танцовия фолклор бе връчена за хореографията на “Българи от старо време” (ко-продукция с Музикалния театър), както и за хореографията на тържествения концерт “Българското” на главния хореограф Ивайло Иванов. Тези отличителни награди са една висока оценка както за цялостната работа на Ансамбъла през 2011 г., така и за конкретните творци – композитори, диригенти, хореограф, а и за целия състав на Ансамбъл „Филип Кутев”.

Наградата Кристална лира се присъжда ежегодно – тази година за 15-ти път, за ярки върховни постижения в различни музикални области от Съюзът на българските музикални и танцови дейци, Дирекция „Музика и танц“ на Министерството на културата и Класик ФМ радио.

Тази година Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев” беше отличен и с друга престижна награда. На официалното откриване на 39-тия Международния фолклорен фестивал в Бургас на 22.08.2011 г., Ансамбъл „Филип Кутев“ беше награден с „Нестинарка“. Наградата се присъжда за изключителен принос в развитието на българския песенен и танцов фолклор.

Националният фолклорен ансамбъл “Филип Кутев” е създаден през 1951 г. като въплъщение на идеята на знаменития композитор Филип Кутев (1903 – 1982) – една емблематична за българската музикална култура личност, за въвеждане на българската фолклорна традиция в семейството на сценичните жанрове. Неговата естетическа цел е била запазването на стилистиката на българския селски фолклор в сценичните композиции и песни чрез национални инструменти, традиционно вокално звукоизвличане, старинни костюми и танци. Изключително богатия и разнообразен по диалекти – говорни, музикални, танцувално-пластични, на типове звукоизвличане, на костюми, български фолклор се превръща в източник за създаването на много и различни концертни и театрално-сценични програми, в които всеки българин разпознава нещо свое – нещо от родния си край.

Проф. д-р Елена Кутева, Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“

На официалното откриване на 39-тия Международен фолклорен фестивал в Бургас на 22.08.2011 г. (понеделник), Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ беше награден с престижната награда „Нестинарка“. Наградата беше връчена на директора на Ансамбъла проф. д-р Елена Кутева.

„За Национален ансамбъл „Филип Кутев“ е голяма чест да получи наградата „Нестинарка“, с която досега не е бил удостояван“ – сподели проф. д-р Елена Кутева. Тя изказа благодарността си към Община Бургас и към компетентното жури за поканата Ансамбъла да открие Международния фестивал и за връчената награда, която е символ на труда, всеотдайността, любовта, професионализма и художественото равнище на целия състав на НФА „Филип Кутев”.

Наградата „Нестинарка“ се присъжда за изключителен принос в развитието на българския песенен и танцов фолклор. Тази година тя се връчва за 13-ти път и представлява статуетка „Нестинарка” – дело на скулптора Ненчо Русев. Наградата се връчва ежегодно при откриване на Международния фестивал. Нейни носители през годините са били такива изтъкнати творци и ансамбли като: Калинка Згурова, Надка Караджова, Янка Рупкина, Верка Сидерова, ансамблите „Странджа” и „Тракия”

Фестивалът се провежда от 1965 година като балканиада на народните песни и танци и за кратко време се превръща в значимо международно събитие, което събира на едно място ценителите на народното творчество. От 1978 г. фестивалът е член на Международния съвет на организаторите на фолклорни фестивали (ЦИОФФ), а от 2001 г. International Festivals & Event Association Europe (IFEA). 39-тото издание на Международния фолклорен фестивал се проведжа в гр. Бургас от 22 до 26 август 2011 г. В тазгодишния фестивал участват фолклорни състави от Казахстан, Полша, Румъния, Словакия, Сърбия и България. Традиционно за Фестивала е колоритното дефиле на участниците, които биват посрещани с хляб и сол преди официалното откриване.

Националният фолклорен ансамбъл “Филип Кутев” е създаден през 1951 г. като въплъщение на идеята на знаменития композитор Филип Кутев (1903 – 1982) – една емблематична за българската музикална култура личност, за въвеждане на българската фолклорна традиция в семейството на сценичните жанрове. Неговата естетическа цел е била запазването на стилистиката на българския селски фолклор в сценичните композиции и песни чрез национални инструменти, традиционно вокално звукоизвличане, старинни костюми и танци. Изключително богатия и разнообразен по диалекти – говорни, музикални, танцувално-пластични, на типове звукоизвличане, на костюми, български фолклор се превръща в източник за създаването на много и различни концертни и театрално-сценични програми, в които всеки българин разпознава нещо свое – нещо от родния си край.