Най-новите открития в мегалитните структури, римски градове, потайностите на София, скални манастири и средновековни крепости отново разпалват фантазията и желанието за пътешествие на зрителите, които ще разгледат петата годишна изложба на инициативата Експедиция „Преоткрий България“ на “Mоста на влюбените” зад НДК в столицата.
Ентусиазирани фотографи, журналисти и пътешественици, подпомогнати от археолози и учени, от пет години насам преоткриват добре забравени или съвсем неизвестни исторически паметници в България, новоизследвани от учените археологически обекти и мистични места.
“Много често точно местните хора не знаят и не се интересуват от културното си наследство и процесът на търсенето и намирането на местата изненадва и вдъхновява даже и тях, и те придобиват отношение към родния си край”, споделя ръководителят на експедицията, фотожурналистът Евгени Димитров.
Тази година изложбата спира поглед и върху две софийски забележителности – раннохристиянския некропол под базиликата „Света София“ и римския мавзолей в квартал „Лозенец“. Много софиянци, също като местните жители по други места, тепърва ще се запознаят с археологията на своя град.
Резултатите от техните търсения излизат на страниците на вестник Стандарт изпод талантливото перо на Константин Събчев, а сайтът Offews.bg също следи пътешествията им.
В изложбата тази година снимките са на Иван Василев, Тихомира Методиева и Евгени Димитров, с гостуващо участие на Валери Захов и Валентин Захариев.
Неоценима помощ през годините оказват учените проф. Валерия Фол, проф. Христо Матанов, археолозите доц. Бони Петрунова, Веселин Игнатов, Константин Господинов и много други.
Снимките в експедицията, организирана от Сдружение „Културни проекти“ и агенция Булфото, са правени с фотоапарати Nikon, чието представителство е партньор в подготовката на изложбата, отпечатването е във Фотосинтезис, а охраната на таблата е осигурена от ESG груп.
Експедиция „Преоткрий България“ благодари на Столична община за предоставената възможност да експонира фотосите на едно от най-популярните места за изложба на открито в София.
Откриването на изложбата е в четвъртък – 1 октомври, 18:00 часа на „Моста на влюбените“ зад НДК.

• Кметът на Бистрица получи наградата от заместник-министъра на културата, доцент Бони Петрунова и членовете на инициативата „Кръгът на Калоян“ на тържествена церемония в музея на Ивайловград

• Николай Гюров стана четвъртия поред носител на наградата, предназначена за обществени личности, частни лица и представители на бизнеса, ангажирали се с подкрепа на археологически проекти и опазване на културно-историческото наследство на България

Николай Гюров, кмет на Бистрица, стана четвъртия поред носител на „Пръстенът на Лютица“. Наградата за принос в опазването на културно-историческото наследство му бе връчена по време на тържествена церемония в музея на Ивайловград в присъствието на заместник-министъра на културата, доцент Бони Петрунова, кметът на Ивайловград, Диана Овчарова и членовете на общността „Кръгът на Калоян“, инициатори на идеята за почетния приз.

Номинацията на Николай Гюров за „Пръстенът на Лютица“ отчита безрезервната подкрепа на младия бистришки кмет, оказана на археолозите и учените, извършващи разкопки и проучвания на средновековната крепостта Урвич в близост до град София. Посмъртно, с наградата „Пръстенът на Лютица“, бе удостоен и Тодор Баладанов от Ивайловград, доброволец при археологически разкопки в Източните Родопи. Церемонията по награждаването бе част от официалните чествания на 14 февруари – Празник на Ивайловград.

Наградата представлява точно копие на средновековен пръстен, открит по време на разкопки в едноименната крепост Лютица, разположена в близост до Ивайловград. Известна още като Мраморния град, крепостта е сред най-запазените твърдини от времето на Второто българско царство. Сведения от исторически източници дават основание да се смята, че в същата крепост се е оттеглил цар Калоян след настъплението си към град Димотика.

„Кръгът на Калоян“ и наградите „Пръстенът на Лютица“

„Кръгът на Калоян” е обединение поставило си за цел да популяризира благородните усилия на български граждани – частни лица, обществени деятели или представители на бизнеса, ангажирали се с материална и финансова подкрепа за опазване и разгласа на българското културно-историческото наследство, археологически проучвания, развитие на историческата наука и изграждане на устойчива основа за запазване на националната памет, чрез годишните номинации и връчване на награда „Пръстена на Лютица”.

Обединението „Кръгът на Калоян” е създадено по инициатива на доцент Бони Петрунова през 2011 г., Евгени Димитров, основател и управител на фотографска агенция „Булфото” и Людмил Каравасилев, мениджър в областта на комуникациите.

С помощта на археолози, историци и представители на неправителствени организации „Калоянов кръг” ежегодно селектира и номинира, мениджъри на компании и частни дарители, допринесли финансово и материално за успешна реализация на археологически и културно-исторически проекти първоначално на територията на Източните Родопи, а вече и от цялата страна. Проектът се осъществява в партньорство с Общински съвет Ивайловград и е под патронажа на кмета на града – госпожа Диана Овчарова.

Номинации и награди досега

На 22 март 2012 година, зад стените на Мраморния град Лютица, досами осем метровата Югоизточна кула, организаторите от „Калоянов кръг” връчиха за първи път своята награда „Пръстена на Лютица”, придружен от дарствена грамота, според протокола и изискванията на Второто българско царство, на г-н Златил Хаджиев, предприемач от Ивайловград, допринесъл с финансовата си и логистична подкрепа за успешното осъществяване на първия етап от разкопките на крепостта. Носители на наградата са още г-жа Радка Тончева, изпълнителен директор на Обединена българска банка и г-н Илиян Попов, президент на София Ауто.

Идеята за създаване на Калояновия кръг и „Пръстенът на Лютица”

Идеята за създаване на Калояновия кръг и „Пръстенът на Лютица” възниква след разкопките на доцент Бони Петрунова през 2011 година на едноименната крепост в Източните Родопи, в близост до Ивайловград, където е открит красив мъжки пръстен, с оригинална и дори загадъчна изработка, подсказваща, че притежателят му се е ползвал с висок статус.

Известна на широката публика като „Мраморния град”, крепостта Лютица е една от малкото запазени средновековни крепости на територията на България, сведения за която имаме от латинският хроникьор Жофроа Вилардуен, отразяващ военните действия на българи, латинци и гърци в началото на 13 век, след завладяването на Константинопол от рицарите на ІV Кръстоносен поход.

Изследователите на военните кампаниите на цар Калоян в този период намират убедителни доказателства за принадлежността на владетеля на Мраморния град, деспот Лютица, към кръга на най-приближените до българския монарх благородници. Изворите от периода свидетелстват за оттеглянето на Калоян след кампанията му срещу Димотика в укрепление на доверен болярин от района на днешния Ивайловград.

За наградата и нейната изработка

Наградата „Пръстена на Лютица” е реплика на намерения през 2011 година от доцент Петрунова пръстен. Тя е изработена от реставраторката Силвия Борисова. Силвия Борисова е и автор на чашата, която се използва при ритуала, съпътстващ връчването на наградата.


Четвъртият поред носител на „Пръстенът на Лютица“ ще бъде награден в Ивайловград в присъствието на заместник-министъра на културата Бони Петрунова днес, 13 февруари, от 16 часа в музея на Ивайловград. Наградата се връчва за принос в опазването на културно-историческото наследство и е под патронажа на кмета на Ивайловград Диана Овчарова.

Наградата представлява точно копие на средновековен пръстен, открит по време на разкопки в едноименната крепост Лютица, разположена в близост до Ивайловград. Известна още като Мраморния град, крепостта е сред най-запазените твърдини от времето на Второто българско царство. Сведения от исторически източници дават основание да се смята, че в същата крепост се е оттеглил цар Калоян след настъплението си към град Димотика.

На 22 март 2012 година, зад стените на Мраморния град Лютица, досами осем метровата Югоизточна кула, организаторите от „Кръгът на Калоян” връчиха за първи път своята награда „Пръстен на Лютица”, придружена от дарствена грамота, според протокола и изискванията на Второто българско царство. Отличието получи Златил Хаджиев, предприемач от Ивайловград, допринесъл с финансовата си и логистична подкрепа за успешното осъществяване на първия етап от разкопките на крепостта. Носители на наградата са още Радка Тончева, изпълнителен директор на Обединена българска банка, и Илиян Попов, президент на София Ауто.

„Пръстен на Лютица“ се връчва от обединението „Кръгът на Калоян“, поставило си за цел да популяризира благородните усилия на български граждани. В него членуват частни лица, обществени деятели или представители на бизнеса, ангажирали се с материална и финансова подкрепа за опазване и разгласа на българското културно-историческото наследство, археологически проучвания, развитие на историческата наука и изграждане на устойчива основа за запазване на националната памет.

Обединението „Кръгът на Калоян” е създадено по инициатива на доцент Бони Петрунова през 2011 г., Евгени Димитров, основател и управител на фотографска агенция „Булфото”, и Людмил Каравасилев, мениджър в областта на комуникациите.

Експедиция “Преоткрий България” показва нови 58 снимки от находките си през последните 12 месеца. Скритите исторически светини на Родината, обекти извън големите маршрути, загадки и места, където има нещо новооткрито или реставрирано, ще запалят ентусиазма на любителите на историята и пътешествията. Загадъчни мегалитни структури край Якоруда, Беловската червена базилика, мраморните херми на римската вила Армира, които за пръв път се връщат обратно там, от където са откраднати през 90-те, и най-голямата тракийска гробница в България са част от експозицията на открито. Автори на снимките са Евгени Димитров, Тихомира Методиева, Иван Василев и Владимир Алексеев.

Официалното откриване на фотоизложбата ще започне в 18:00 часа на 24 април /четвъртък/ на Моста на влюбените зад НДК. Специален музикален поздрав за гостите на изложбата ще отправи големият български музикант Теодосий Спасов. Експозицията от снимки на неизвестни исторически забележителности ще бъде на моста до 6 май.

Пътешествията по обектите са описани от Константин Събчев в постоянната рубрика на експедицията във вестник “Стандарт”, а сред съветниците на екипа са професорите Валерия Фол и Христо Матанов, заместник директорът на археологическия институт доц. Бони Петрунова и изтъкнати български археолози. Експедицията се организира по идея на Евгени Димитров и Людмил Каравасилев. От тази година рубрика на експедицията стартира и в сайта OFFnews.bg, а пътниците на Софийското метро и летището ще разглеждат всяка седмица снимки от по един нов обект на екраните на New Level Media.

Организатори на изложбата са Сдружение “Културни проекти” и Агенция “Булфото” в партньорство със “София ауто” и Дирекция “Култура” на Столична община. Охраната на експонатите се поема от италианската агенция European Security Group. Събитието е част от календара на изявите, свързани с кандидатурата на София за европейска културна столица през 2019 година.

Третата годишна фотоизложба на Експедиция „Преоткрий България“

58 нови снимки от малко известни археологически дестинации в страната ще видят посетителите на третата годишна изложба на Експедиция „Преоткрий България“ на Моста на влюбените зад НДК на откриването й на 27 април, събота, от 12:00 часа.

Тракийското светилище в Мишкова нива, 40-те гробници в местността Пропада, Алботинският скален манастир, римското тържище Дискодуратера, античните крепости Кастра Мартис и Кастра ад Монтанезиум са само малка част от скритата история на България, която ще бъде на моста до 10 май.

Експедиция „Преоткрий България“ започна през 2010 година. Целта е да показва на хората малко известни, добре забравени или съвсем нови археологически и исторически забележителности от България.

Мобилен репортерски екип с „Шевролет Каптива“ пътува многократно по различните дестинации на родината, посещава и заснема места, за които малко хора знаят, и ги публикува на страниците на партньорските медии, а веднъж в годината прави изложба на Моста на влюбените зад НДК със съдействието на Дирекция „Култура“ към Столична община.

Експедицията се организира от Сдружение „Културни проекти“ и Агенция Булфото. Спонсори са „София Ауто“, „ХДИ застраховане“ и „Шевролет България“.

На въпроси от областта на историята и археологията ни отговарят проф. Христо Матанов, проф. Валерия Фол, доц. Бони Петрунова, археолозите Веселин Игнатов и Константин Господинов, както и много техни колеги от Националния институт по археология с музей към БАН.

Ръководител на експедицията е Евгени Димитров, професионален фотожурналист, изкушен от пътешествията и историята. Идеята се ражда след едно гергьовденско посещение из околностите на Ивайловград, където заедно със ПР-мениджъра Людмил Каравасилев решават да поставят началото на идеята, която се развива вече четири години.

Екипът разчита да запали в повече хора ентусиазма да пътуват из страната и да откриват места, за чието очарование не са и предполагали досега.

Годишна награда “Калоянов кръг”

Сдружение „Културни проекти” и Община Ивайловград, в партньорство с Археологически музей и институт към БАН и Национален исторически музей, организираха днес връчването на „Първи годишни награди „Калоянов кръг”. Първите трима наградени са: Златил Хаджиев, Радка Тончева и Илиан Попов.

На специална церемония зад стените на Мраморния град Лютица, край Ивайловград, в подножието на осем метровата Югоизточна кула, кметът на общината и организаторите от „Калоянов кръг” връчиха за първи път своята награда „Пръстенът на Лютица”.

Наградите се връчват под патронажа на новоизбрания кмет на Община Ивайловград, госпожа Диана Овчарова, и имат за цел да отличат и популяризира благородните усилия на български граждани – частни лица или представители на бизнеса, ангажирали се с финансова и материална подкрепа за опазване и разгласа на българското културно-историческото наследство, археологически проучвания, развитие на историческата наука и изграждане на устойчива основа за запазване на националната памет на територията на Източните Родопи.

Наградите представляват дарствена грамота и копие на автентичен пръстен, „Пръстенът на Лютица”, намерен при разкопки, осъществени от зам-директора на Археологически музей, доцент Бони Петрунова и финансирани от ОББ през 2011 година в Мраморния град „Лютица”, в близост до днешния квартал Лъджа на град Ивайловград.

За Инициативен комитет „Калоянов кръг”

Инициаторите на годишните награди „Калоянов кръг” са професор Божидар Димитров, директор на Национален исторически музей, доцент Бони Петрунова, заместник директор на Археологически музей към БАН, госпожа Диана Овчарова, кмет на Община Ивайловград, председателят на Сдружение „Културни проекти” – Евгени Димитров и Людмил Каравасилев – културен деец с личен принос в много от успешните културно-исторически проекти през последните 5 години.

С помощта на археолози, историци и представители на неправителствени организации „Калоянов кръг” ежегодно ще селектира и номинира, мениджъри на компании и частни дарители, допринесли финансово и материално за успешна реализация на археологически и културно-исторически проекти на територията на Източните Родопи.

За Наградените:

Златил Хаджиев – първият носител на Пръстена на Лютица.
Местен земеделец, който от самото начало на разкопките приютява безвъзмездно археологическата експедиция две години поред, осигурява помощ при работата на екипа, и се включва доброволно с обезпечаване на много от дейностите на археолозите. Неговата подкрепа е особено ценна в момент, когато нещата стартират, и все още малко хора вярват в успеха на археолозите. Оперативен, експедитивен и инициативен, Златил Хаджиев и до момента е налице, когато се появи спешен проблем за разрешаване.

Радка Тончева – изпълнителен директор на Обединена българска банка.
Обединена българска банка е известна като една от частните институции в България с най-голям принос към опазване на културното наследство. Проектът на ОББ за крепостта Лютица от 2011 година позволява прокарването на алеи през 16-те декара крепост, укрепване на най-заплашените от разрушаване места и разчистване на площи, които позволяват стените и кулите да се видят в пълния им блясък.

От нейно име наградата получи Анка Костова, мениджър “Връзки с обществеността и спонсорство” на ОББ

Илиан Попов – собственик и изпълнителен директор на “София Ауто”.
От години “София Ауто” е активен участник в много инициативи, подпомагащи работата по популяризиране на българските светини и възраждането на българската памет. Освен включването си в разкопките на Лютица, през 2011 Илиан Попов има принос в археологическите открития на Калиакра, както и за успеха на експедиция “Преоткрий България”. Даже и в годините на най-голяма криза за автомобилния бранш, “София Ауто” помага на археолозите в тяхното дело.

За първи път в България се извърши дълбоко сканиране на археологически обект

За първи път в България на Източната тракийска могила в Караново, Новозагорско, беше извършено дълбочинно сканиране с уникална техника на австрийския Централен институт за метрология и геодинамика, осигурена от учените от Римо-германския музей в Майнц, Германия. Високият интерес от страна на европейската научна общественост към откритията в Караново, направени от екипа на археолога Веселин Игнатов и експонирани на място от реставраторката Силвия Борисова, се дължи на големия потенциал за по-нататъшни находки на обекта и на изключително прецизния начин на проучванията, които освен традиционните злато, съдове и постройки, запазват и много находки от органичен произход – парчета кожа от колан на погребания аристократ, дървени елементи, хранителни продукти и кости от животни.

Лично шефът на австрийския екип д-р Сири Зерен разказа пред репортер на БУЛФОТО за същността на метода.

Сканирането на обекта включва четири метода, резултатите от които се обработват и сумират на специална компютърна система, за да дадат триизмерно изображение на съдържанието на археологическия обект до 25 метра дълбочина. Първото измерване е с електросъпротивителна томография. Събират се данни за електрическото съпротивление между множество точки в координатна система в обекта, като за целта могилата се набожда като таралеж с множество електроди, в които се пуска електрически ток. Този метод дава най-голямата дълбочина на измерване. Следващото мерене е с GPR-радар. Той достига на по-малка дълбочина, но дава по-прецизни детайли. След това обектът се обхожда с магнитен скенер, който отразява магнитните аномалии във всяка точка от мястото, а най-накрая се пускат и микро сеизмични вълни, които се улавят със сеизмичен датчик отсреща и също допълват информацията за нещата под земята. Събраните резултати минават през няколкоседмична обработка и археолозите после могат за знаят с голяма степен на вероятност къде трябва да извършват разкопките, и какво да очакват от обекта. Методът съкращава в пъти разходите за разкопки и екипът е непрекъснато в движение от Китай до Южна Америка.

Според д-р Маркус Шолц от Римо-германския музей в Майнц, проучванията ще дадат отговор на много въпроси. В могилата има ли още структури? Погребалната зала на Караново е на седем метра височина вътре в могилата – и е в необикновена позиция (обикновено погребалните зали са дълбоко в могилата или под нея, някога вкопани в земята). Има подозрения, че под погребалната зала, която знаем може да има по-стар гроб или гробна зала. Това е много важно, защото “господарят на Караново” е починал около 30-50 г. след Христа. Това е най-старата известна могилна гробница от римско време в Тракия. Тракийското царство става римска провинция в 46 след Христа по мирен път. Дали „Господарят на Караново” е принадлежал към последното поколение на местната аристокрация по време на Тракийското царство (като съюзник на Рим)? Или е принадлежал към първото поколение на местна аристокрация под римско управление? Ако е имало един или повече по-стари гробове в могилата: колко са стари? Има ли директна връзка от желязната епоха до римско време? Геофизичното изследване е в момента единственият метод, който може да проследи структури дълбоко в могилата без разкопки и без за се разруши известната и добре запазена погребална зала.

След обработката на резултатите българските археолози ще са изправени пред друг проблем – парите за разкопки. Още повече, че първите резултати сочат голям обект, изграден от камък под сегашната открита гробница, и не се знае дали отдолу няма да излезе още-по значимо откритие, за което ще е нужно финансиране.

За Археологически комплекс „Източна могила“, с. Караново

От средата на 2009 година ОББ, съвместно със Сдружение „Културни проекти”, подкрепя работата на археолозите от Исторически музей Нова Загора при разкопките на Източната могила. С финансовата подкрепа на ОББ стана възможно откриването на уникалната зидана гробница на тракийския аристократ, както и консервацията и реставрацията на находките в нея. ОББ финансира и изграждането на заслон над откритите колесница и гробница. До момента банката е отделила повече от 100 000 лева за това сътрудничество. Значима е и подкрепата на Министерство на културата, осигурило 20 000 лева за първоначалната теренна консервация и реставрация на находките.

Посетителите на Източната могила могат да видят оригиналната тракийска колесница и точно копие на бронзовите апликации, които са разположени на мястото на откритието.

Археологическите открития в Източната могила са в изключителна близост до главния път към Южното Черноморие и се очаква да привлекат много български и чуждестранни туристи.

 

Експозиция „Златната колесница на траките” в салона на „София Ауто” на бул. „Ботевградско шосе”


Експозицията „Златната колесница на траките” вече е в салона на „София Ауто” на бул. „Ботевградско шосе”. Събитието е част от честването на 10 годишнината на „София ауто”.

На откриването присъстваха археологът Веселин Игнатов и реставраторката Силвия Борисова, автори на изложбата, председателят на съвета на директорите на „София Ауто” Илиян Попов и Евгени Димитров, председател на сдружение „Културни проекти”.

Изложбата представя възстановка в мащаб 1:5 на тракийската колесница, открита през 1976 година от археолога Митю Кънчев в надгробната Дълга могила. Двуколката е известна с уникалната си апликация, представена за първи път пред българската публика през 2009 година от ОББ, Сдружение „Културни проекти” и Община Нова Загора. Апликацията има интересна история – дълги години е стояла като парче непочистена ламарина във фондохранилището на музея, докато археолозите решават да я прегледат на рентген. Невероятните декорации, които се виждат, довеждат до решението за спешна реставрация и сега пластината може да се види отново за 10 дни в автосалон “Северноамерикански автомобили” в целия си блясък.

Експозицията прави паралел с подобни двуколки, наречени „цизиум”, масово използвани през римската епоха, представя традициите и опита на траките в изработката на колесници, разказва за ежедневието на тракийската аристокрация от 1 – 2 век, след Хр., чиито възможности да притежават луксозни битови стоки и превозни средства нараства неимоверно след икономическия разцвет, който земите на Тракия, изживяват след присъединяването им към Рим.

Изложбата представя и пресъздава подготовката за пътя към отвъдния свят – погребалните ритуали на траките от тази епоха, за чиито особености и традиция може да се съди от находките, открити при разкопките край село Караново. Посетителите ще се запознаят с практиката „погребение на колесница”, включващ ритуалното „убийство” на любимата кола на покойния аристократ, осигуряваща му средство за придвижване в задгробния живот.

Според археолога Веселин Игнатов, чийто екип подготви изложбата, „тракийската двуколка е изключителна – аристократична, луксозна и с меко окачване, като неин аналог може да се намери в римския „цизиум“.

Възстановката и цялата изложба са създадени от екип на Исторически музей Нова Загора, под ръководството на археолога Веселин Игнатов и с изключителната работа на арт реставраторката Силвия Борисова, техният колега от Регионален исторически музей Бургас – Константин Господинов, преподавателят по латински и старогръцки Николай Шаранков от Софийски университет, и реставраторката Петя Николова от Национален исторически музей.

Археологически комплекс „Източна могила” в село Караново

„Находките в Източната могила и начинът, по който те са експонирани за посетителите, са прекрасни“, отбелязаха след посещението си екскурзоводите от Асоциацията. По атрактивност обектът достойно може да се конкурира с най-известните български забележителности, смятат те. Повечето от тях проявиха интерес да водят туристически групи на Могилата, дори тя да не е предварително включена в екскурзионните програми. Гидовете се обединиха около мнението, че непременно трябва да популяризират обекта пред туроператорите в страната.

Асоциацията на екскурзоводите в България (АЕБ) организира опознавателно посещение в Археологически комплекс „Източна могила” в село Караново за своите членове на 18 ноември 2011 година. Инициативата бе част от учебно пътуване в Югоизточна България, чиято цел е професионалните екскурзоводи да преоткрият историческото и културно наследство на България. Според тях през последните години именно в този регион общините активно работят за развитието на туризма, а археолозите постоянно попадат на интригуващи находки.

Придружаващият групата археолог доц. д-р Гергана Кабакчиева, заедно със свой колега от Историческия музей в Нова Загора представиха в подробности историята на проучванията на Източната могила и обогатиха знанията на екскурзоводите с интересни разкази за погребалните практики на траките.

Източната могила в с. Караново заема важно място в маршрута на Асоциацията за ноември 2011 г. Една от основните цели на екскурзоводите е да се запознаят с нови или недостатъчно познати обекти по време на своите обучения. Професионалните екскурзоводи споделят, че Източната могила, открита за посещение преди малко повече от година, е нещо повече от поредния археологически обект в България. Представянето in situ на находките от могилата дава възможност на всеки гост да се докосне в реална обстановка до погребалните обичаи на траките.

Голям интерес за екскурзоводите предизвика ритуалното погребение на аристократ и военноначалник от I в. сл. Хр., който е изгорен и положен заедно с бойното си снаряжение, колесница, уникални съдове от бронз, ценни метали и стъкло.

Според Асоциацията „Наследството на траките е уникална за България „марка”, която привлича интереса на посетители от всички кътчета на планетата“. След посещението си на Източната могила в с. Караново екскурзоводите споделиха, че тази забележителност заслужава вниманието както на индивидуалните туристи, така и на туроператорите, които да могат да я включат в своите програми.

Учебната екскурзия (18-20.11.2011 г.) включваше освен Караново (Източна могила, Голяма селищна могила), Стара Загора, Александровската гробница, Ивайловград и Мезек.

За Асоциация на екскурзоводите в България

Асоциация на екскурзоводите в България е основана през 2002 год. В нея членуват над 250 представители на професията, които говорят 20 езика. Ежегодно АЕБ провежда лекции, с които цели да обогати знанията на своите членове. Всяка година темите са различни, в зависимост от актуалните събития и потребностите на екскурзоводската гилдия. Една от основните цели на Асоциацията е и да способства за издигането престижа на екскурзоводската професия и да защитава интересите на колегията. АЕБ е възприела като своя кауза да се бори с нелоялната конкуренция и да регламентира професионалната етика.

АЕБ членува в Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ), Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА) и Софийски туристически район (СТР).

За Археологически комплекс „Източна могила“, с. Караново

От средата на 2009 година ОББ, съвместно със Сдружение „Културни проекти”, подкрепя работата на археолозите от Исторически музей Нова Загора при разкопките на Източната могила. С финансовата подкрепа на ОББ стана възможно откриването на уникалната зидана гробница на тракийския аристократ, както и консервацията и реставрацията на находките в нея. ОББ финансира и изграждането на заслон над откритите колесница и гробница. До момента банката е отделила повече от 100 000 лева за това сътрудничество. Значима е и подкрепата на Министерство на културата, осигурило 20 000 лева за първоначалната теренна консервация и реставрация на находките.

Посетителите на Източната могила могат да видят оригиналната тракийска колесница и точно копие на бронзовите апликации, които са разположени на мястото на откритието.

Археологическите открития в Източната могила са в изключителна близост до главния път към Южното Черноморие и се очаква да привлекат много български и чуждестранни туристи.

Сдружение „Културни проекти” поставя началото на българо-италиански археологически и културен обмен

В Националния археологически музей италиански и български неправителствени организации подписаха меморандум за сътрудничество в областта на културния обмен. Сдружение “Кръгът на Ровиго”, представлявано от Паоло Аведзу, който е и в ръководството на Националната асоциация на италианските общини, сдружение „Културни проекти”, представлявано от управителя на Агениця Булфото Евгени Димитров, и Българо-италинската асоциация „Феникс”, представлявана от Емануел Бонани поставят началото на тригодишна програма, която цели разработването на проекти за археологически кампуси за студентски обмен между България и Италия, подпомагане на археологически проучвания, социализиране на исторически светини, както и развитие на културния туризъм.

Сдружение „Кръгът на Ровиго” има богат опит в и доказани резултати в Италия в тези области, от българска страна Сдружение „Културни проекти” през последните три години показа постижения с проектите за Източната тракийска могила в Караново и Експедиция „Преоткрий България”, а Асоциация „Феникс” вече няколко години организира български културен фестивал в Рим в сътрудничество със Столична община и общината на италианската столица.

С предварително заявения интерес за сътрудничество от страна на български общини и институции, през тази година сдруженията ще подготвят и представят проект по програмата на ЕС за Югоизточна Европа, чиито последни мерки излизат през месец октомври. В проекта ще участват и партньори от Румъния и Сърбия.

„Чрез показването на исторически обекти в няколко страни искаме да покажем, как Европейският съюз не започва с Договорите в Рим през 1957 година, а хилядолетия по-рано, когато обменът на идеи, култура и стоки е реалност в границите на Римската империя”, каза Паоло Аведзу, който представлява и най-голямото общинско сдружение в Италия, включващо над 8000 общини.

ЗА НАС

Комуникационна агенция PRoWay е създадена в началото на 2010 година.
PR мениджър и съдружник в PRoWay е Стоян А. Стоянов, PR специалист с над 10-годишен опит в публичните комуникации във водеща PR агенция, в бизнес организация, правителствени институции и медии. Той е работил за публичните комуникации на компании като ЧЕЗ България, DB Shenker България, SHELL България, VISA, HP и други.

КОНТАКТИ

PRoWay Communications Agency

Моб. тел.: + 359 (879) 646 648

E-mail: stoyanov@proway.bg

Офис: София, ул. "Шести септември" №44

© 2012 PRoWay Provides Professional